Ако човек иска да бъде здрав, то първо  трябва да

Ако човек желае да бъде здрав, то първо  трябва да бъде запитан, дали е подготвен да се отърве от аргументите за заболяването. И едвам тогава може да му се помогне.
Хипократ

Умът те прави здрав или болен, благополучен или трагичен, богат или безпаричен.
Едмънд Спенсър

Между човешкият разум, страсти и тялото има неразривна връзка. Всяко едно прочувствено и психическо положение оказва въздействие на физическо равнище.

Човешките мисли и усеща са свързани с избрани елементи на тялото и могат да предизвикат и отключат разнообразни болести.

Нерешените проблеми, споровете, дълготрайните страхове, продължителния яд, омразата, дълготрайната горест, непреодолените вини оказват въздействие върху здравето. Тялото, възприятията и разсъдъкът са едно цяло.

Много дребна част от хората, даже и не подозират с каква сила и мощ разполагат и разпилявят този скъп запас, като пълнят живота си с болежка, яд, ненавист, ревнивост, премеждия, неодобрение и всевъзможен куп отрицателни мисли и прекарвания. Много хора сами си основават непотребни и безсмислени стресови обстановки, като се вкопчват в ненужни борби, при които държат непременно да бъдат спечелили, без да се замислят за цената, която заплащат.

Известно е, че дълготрайната паника и мощният стрес могат да провокират болестни реакции в организма. Силният и неочакван стрес може да отключи редица болести, депресии, инфаркти и даже гибел. Прекалено мощният и дълго нескончаем стрес, който води до болестни промени в организма се назовава дистрес.

Факт е, че насладата от живота и щастието усилват виталните сили и сила и ускоряват имунната система. Агресивните мисли основават мъчителни събития и прекарвания, които унищожават имунната система.

Всичко, което е в тялото на физическо равнище е част от цялостното битие на личността. Единството на  мислите и страстите се отразява, както на здравето, по този начин и на заболяванията. Болестите дават на индивида предизвестие, че нещо не е наред в цялостното действие, че има някакъв недостиг, нарушаващ целостта и хармоничното битие. Това е сигнал, че би трябвало да се направи някаква смяна, която да докара до се приспособяването към нови, разнообразни от досегашните дейности и  условия на живот.

Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че заболяванията или нещастните случаи в живота му, най-често  съвпадат  с времето на обилни промени  в битието му – брак, бракоразвод, раждане на дете, загуба на непосредствен човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов стадий от живота и така нататък Вътрешните спорове в тези интервали извеждат индивида от неговото познато и всекидневно равновесие, вършат го обезпокоителен и обезпокоен, страхуващ се от новото положение и по-лесно предразположен на болести. В същото време заболяването дава нужното време за адаптиране и пригаждане на индивида към новите условия. Болестта е знак, че би трябвало да се понижи темпото, тя дава време да се премисли, това, което се случва, да се преоценят връзките и  взаимоотношенията и да се слагат на нови плоскости.

Имунната система  има голям капацитет от отбрани и една от тях е заболяването. Болестта ни защищава от цялостен разпад на душeвността. Тя е знак, че нещо в старите модели на деяние не работи добре и би трябвало да се направи смяна, с цел да се възвърне салдото на цялостното хармонично битие на организма.

Имунната система освен създава антитела против съответните болестотворни  микроорганизми, само че основава и имунитет против тях, т.е. запаметява за години наред по какъв начин се създават тези антитела. Тя реализира регулация на имунитета до хармонично за организма равнище. Съществуват разнообразни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система.  Имунната система е в тясна връзка и взаимоотношение с нервната система.

Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни кафези, свързани по сред си, които управляват, управляват и интегрират функционалностите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира активността на мускулите, следи за вярно действие на органите, насочва и стопира сигнали от сетивните органи, реагира на промените в изискванията на външната и вътрешната среда.

Голямото количество стрес е най-големият зложелател на имунната система. При стрес в организма се понижава количеството на лимфоцитите, част от които са директно свързани с образуването на антитела и построяването на имунитет. Стресът се поражда при мощно нервно напрежение, провокирано от отрицателни страсти, подбудени при стресогенни реакции.

Факт е, че към 75% от болесттите са свързани със напрежението. Дълготрайните отрицателни страсти пораждат стрес, които отключва редица болести. Болестта е нарушение на динамичното равновесие на организма на психологично, ментално и физиологично равнище.

Още в ранното детство в индивида се програмират /формират/ модели за разбиране на себе си, на другите и на света.  Тези модели и убеждения след това дефинират държанието на индивида, неговите мотивационни и ценностни системи. Те построяват персоналната действителност на всеки човек. Хората се сблъскват с еднакъв свят, само че го възприемат друго. Причината за това е в разликата на самия човек, в неговото самостоятелно усещане и персонална действителност, която всеки самичък си основава. Съзнанието на индивида възприема не непосредствения свят и действителността, а личната персоналната визия за света и действителността. Личната действителност се построява въз основата насъбраният самостоятелен опит, образуваните полезности, убеждения и вярвания, които са отражение на прекарванията, възприятията, страстите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА  ВЪТРЕШНИЯ.

Човешкият житейски опит е друг. Различни са и изискванията и средата, в която пораства и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под разнообразни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, учебно заведение, медии и така нататък На базата на тези въздействия се образуват вярвания, убеждения, полезности и мотивация, посредством които се построяват модели на държание и вътрешната настройка на индивида, която образува персоналната действителност. Така още в детска възраст, всеки един човек построява строго самостоятелен модел на персонална действителност, с които живее през целия си живот.

Няма положителни и неприятни модели, те са просто разнообразни. Важното е до каква степен моделът е потребен и сполучлив в другите стадии от развиването и живота на индивида. До избран миг и при избрани събития моделът може да е сполучлив и потребен, само че при ненадейно изменени условия, би могъл да основава дискомфорт и конфликтни обстановки. От една страна моделът оказва помощ на индивида да се оправя с живота си, да се приспособява към новите условия в него, само че от друга основава избрани ограничавания и стандарти, които в даден стадий пораждат възприятие за незадоволеност и малоценност.

В природата няма нищо инцидентно, постоянно съществува комплициран ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното действие на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и сила на психическо и на прочувствено равнище.

В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на умишлено и безсъзнателно равнище. Разумът има свои лични механизми за самовъзтановяване. Той има специфични модели и знаци, за предаване на известия, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.

Човек възприема информация посредством 5-те сензитивни канала – зрение, слух, подушване, усещане и усет.  Всеки субект има съзнателни сетивни граници на усещане, обусловени от  органите, които употребява във всекидневния си живот. На подсъзнателно равнище тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и страната, към която принадлежи, човек употребява социалния  опит на групата. Този обществен опит е пречупен през призмата на персоналната характерност, която стартира да се образува още сега на раждането. Личната индивидуалност  е цялост от мисли,  страсти, привички, прекарвания, ползи, модели на държание, способи на реагиране по отношение на едни или други събития, отношение към себе си  и към околните хора, връзки и вярвания за света и другите.

Така се образуват характерни, строго самостоятелни, наставления, убеждения и вярвания на подсъзнателно равнище, които основават персоналната действителност на индивида. Всеки човек живее в личния си свят, които се отличава от света на другите. Всеки самичък си основава личен свят под въздействието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната действителност, в случай че не ни удовлетворява може да бъде изменена, посредством разкриване и премахване на аргументите за един или различен проблем.  Това става посредством вдишване на персоналната отговорност за личния живот.

Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на фамилията стартират, според личните си вярвания, убеждения и полезности да въздействат върху  усещания му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от околните си, като действителна реалност, без да може да разграничава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и процедура в детска възраст, невъзможността на детето да се оправя, без помощта на възрастните, не могат да му разрешат да прави действителна преценка.

Възприятието на детето за света и за другите е отражение на усещанията и вярванията на околните възрастни.  Това е един кръг, излъчен от потомство на потомство, като самобитна подсъзнателна стратегия за разбиране на света.  Тази стратегия работи на ментално, психологично и физиологично равнище и се задвижва от човешките мисли, стремежи, планове и страсти. Мислите са облечени с думи, облици, звуци, усеща, страсти. Те образуват моделите на държание, които зависят от  усещанията, убежденията и визиите, образувани от заучените модели  и следените стратегии на държания.

Най-сложният познавателен душевен развой е мисленето. Мислите са форми, формирани в съзнанието, които основават моделите на света и неговото показване, съгласно желанията и желанията. Мисленето е развой на отражение в мозъка на обкръжаващия, действителен свят. То е резултат от активността на мозъчната кора. В неговия развой вземат участие комплицирани вериги от непрестанно усложняващи се асоциации – мисловни връзки, основани в областта на първата и на втората сигнална система. Мисълта има мощна сила, която може да основава и образува избрани събития в човешкия живот.

Човек възприема умишлено 18%, като обстоятелства, събития и феномени от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно разбиране на самата реалност или действителност.

Светът на индивида е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна причинност. Промяната в живота е допустима посредством смяна на подсъзнателната персонална стратегия, т.е. посредством смяната на себе си. Подсъзнанието управлява всичко, което се случва в организма, посредством мозъка и действието на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има дарба да взема решение независимо каква и  какъв брой информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на персоналната отрицателна вътрешна стратегия води до здрав, пълностоен и съразмерен живот. Мислите са универсални форми на сила, които имат съзнателна плодотворна или разрушителна мощ.

Болестите, напрежението и всички проблеми на хората са вследствие на несъотвествието между  съзнателните стремежи и подсъзнателните планове.

Съвременната медицина се стреми да потиска признаците на заболяванията или да в профил следствията от тях.  Тя в множеството случаи  не се занимава с  психичните аргументи отключили заболяването.  По този метод заболяването не се лекува, а единствено се ремитира за прочут интервал от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, спор или стрес болестните симтоми се демонстрират още веднъж, само че с по – огромна мощ, а в не редки случаи болестта става хронично и остава за цялостен живот.

Човешкият организъм е едно цяло, което обгръща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен  от подсъзнанието към съзнанието за нарушение на равновесието в организма на физическо и на психологично равнище. Болестта е тип известие, което ни предизвестява, че нещо в мислите, възприятията и в държанието ни е в дисбаланс и влиза в несъгласие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и страсти на физическо  ниво.

Когато един човек живее в непрекъснат боязън, ревнивост, стрес, яд, завист, ненавист, това поражда прекомерно доста вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, по този начин и върху съзнанието му. По този метод органите и съзнанието доближават своя лимит на търпимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се заболяването, като предизвестие и сигнал, че нещо не е наред.  Болестта се явява, като предизвестие, което защищава душeвността и тялото от раздробяване или загубване на жизните функционалности. Неразбирането на целта  и смисъла на личния живот водят до продължително комплициране, до стрес, които отключва болестното положение.

Стресът е система от физиологични, биохимични, психологични и поведенчески реакции на индивида, провокирани от продължителни, мощни или непредвидени физически и душевен натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, натурален несъзнателен отговор към неблагоприятни  въздействия, който провокират физически и/или душевен дискомфорт.

Мисловният развой на индивида действа посредством непрекъснато взаимоотношение с външния свят и предизвика страсти, които генерират тревога или успокоение. Всеки човек изпитва лек стрес в всекидневието си, който може да провокира напрежение и отчаяние. Когато това напрежение стартира да се демонстрира прекомерно постоянно, продължава дълго време и има натоварен темперамент е налице комулативен стрес, който води до безсилие и провокира избрани поведенчески прояви.

ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, ненадейно и мощно въздействащо събитие, което трансформира, заплашва или поврежда живота.

Всяка една стресова обстановка е съпроводена с избрани страсти. Дълготрайното струпване на отрицателни прочувствени положения води до безсилие на душeвността и организма, които имат лимит на търпимост. Когато стресът и тревогата са дълготрайни, те в един или различен миг доближават до самостоятелният лимит и отключват разнообразни болести. Натрупването на непреработени стресогенни събития  води до безсилие на организма и на душeвността и ги прави изключително уязвими. Ако мъчителното безпокойствие, по отношение на протичащи се събития или такива, които индивида допуска, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда  генерализирана тревога. Тя се отличава с доста висока тревога и терзания, свързани с ежедневни действия, боязън, съпроводен от все по-засилваща се негативност и догатки за неприятни неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, само че индивидът не осъзнава това. Животът му се трансформира в всекидневен боязън, паника, терзания и безпокойства, които последователно сковават всекидневието и естественото му действие. Тялото стартира да работи, с високо равнище на напрежение, което предизвиква разнообразни соматични реакции /учестено сърцетуптене, потене, трептене, уязвимост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и сбитост по цялото тяло, главоболие, бодърствуване, липса или нараснал вкус и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва заболявания.

В основата на всяко едно прочувствено положение има осъзнато или неосъзнато субективно прекарване, друго по дълготрайност и активност. Емоциите биват позитивни /позитивни/ и негативни /негативни/. Всяка една страст оказва за избран интервал влияние върху душeвността и работи с избрана мощ  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на индивида. Положителните страсти усъвършенстват хармоничното действие и покачват защитните сили на имунната система. Отрицателните страсти нарушават салдото в организма и унищожават имунната система.

Към позитивните /позитивните/ страсти спадат: наслада, наслаждение, благополучие, задоволеност, доверие, обич, почитание, трогване, признателност, самодоволство, възприятие за сигурност, възприятие на облекчение, възприятие за чиста съвест, чувство за достижение и така нататък

Към  отрицателните /отрицателните/ страсти спадат: яд, горест, тъга, боязън, обезсърчение, завист, ненавист, възмущение, омерзение, пренебрежение, злоба, гняв, незадоволство, отчаяние, завист, злост, злоба, угнетеност, скрупули на съвестта, възприятие на самосъжаление, ревнивост и други

В живота си всеки човек изпитва цялата палитра от страсти и това е естествен развой. Проблемът настава, когато отрицателните страсти доминират продължително. Тогава човек става обезпокоителен, угнетен, депресиран. Това се отразява на живота и здравето му. Става изключително предразположен на стрес и уязвим на стресогенни реакции, а това води до отключването на заболявания.

Дълготрайната надменност поражда подсъзнателна експанзия, която се трансформира в мощна стратегия за самоизтребление, посредством контузии, нещастни случай и видимо неизличими заболявания. Горделивият човек не желае да схване света на другите хора. Той се затваря в личния си свят и това го обрича на самотност. Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора, водят до обвинявания или самообвинения, носят голословни искания и персонална засегнатост. Когато човек елементарни на хората и ги одобри такива, каквито са, той прости на първо място на себе си.  Всеки човек живее в личния си  неповторим и неясен за другите  в множеството случай свят.

Ако човек се научи да приема виталните обстановки като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще усъвършенства доста живота си.

Дълготрайното прекарване на отегчение, незадоволство, рецензиите и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и други заболявания. Хората, живеещи дълго в действителност, цялостна с сходни отрицателни страсти са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и мъчно одобряват непознатата позиция. Чувството за личната им значителност е прекомерно мощно. Те страдат от хронична „ справедливост ” и са склонни към настойчиво и безсмислено налагане непременно на своята позиция. А това води до до дълготрайни междуличностни спорове, безсмислени борби и опозиционно държание.

Когато човек промени метода си на държание против даден човек или обстановка това  води  до смяна и на самата обстановка или взаимодействие.  Всичко, което потегля от нас, стига до другите, само че постоянно в даден миг се връща с по-голяма мощ при нас. Когато човек сътвори към себе си пространство на обич, съгласие и наслада, той стартира да притегля същото в живота си.  Когато човек промени начина  си на мислене, дейности и държание, заобикалящият го свят също се трансформира. Новите мисли и модели на държание, основават нови положителни и удобни за личността обстановки.

Проявата на пренебрежение към другите е на първо място демонстрация на пренебрежение към себе си. Когато човек подлага на критика, той счита, че неговият метод на разбиране на обстановката, събитието и света е само верен. Осъждането е производно на горделивостта и егоизма. Осъждането на подсъзнателно равнище е муден и унищожителен развой, които води най-често до онкологични болести, наркоманна и алкохолна взаимозависимост и корист. В момента, в който човек стартира да подлага на критика и осъжда, той стартира да изпитва неодобрение. От живота му си отиват насладата, хармонията и спокойствието. Неприязанта, недоброжелателното отношение, враждебността към някого и нещо, водят до мощна експанзия, ориентирана към външния свят, която провокира онкологични болести, кожни заболявания, язви, наркомании и алкохолизъм.

Ненавистта е последна демонстрация на отхвърлянето. Тя има и друго проявяване – равнодушие и безразличие, които са подтисната злоба. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва заболявания като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни контузии, мигрени, тумори, тежки кожни болести.

Ако човек живее дълго време в неспокойствие, това се демонстрира в заболявания на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите.  Гневът и злобата са последна форма на раздразнението. Проявяват се, когато  обстановката е излязва отвън надзор. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Подтиснатият дълго време яд и несдържаност водят до инфектиране на жлъчката, прекъсване на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, формиране на камъни в жлъчката.

Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни болести, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изложение и дълготрайното въздържане на гнева са еднообразно нездравословни.

Как да трансформираме гнева си?!…Възможно ли е това  посредством смяна на мирогледа или посредством работа?!.. Работата – физическа, умствена, креативна, каквото и да е  оказва помощ, само че краткотрайно.

По- добре е да се научим да не си сътворяваме обстановки, които да провокират яд у нас. Никой от близките не е задължен на никого с нищо. Когато човек счита, че към него се отнасят незаслужено, той стартира да се усеща афектиран. Обидата е отговор на огорчение, оскърбление, породена болежка, загуба на самоуважение, принуждение във всичките му форми, било то физическо, вербално или инструментално. Обидата по своята същина е надълбоко потискан яд. А гневът, води до демонстрация на експанзия, а не в редки случай до сляпа гняв, при която човек се управлява само от инстинктите си и може да извърши най- тежко закононарушение, за което по-късно да съжалява цялостен живот.

Дълготрайнато засегнатост провокира язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др.  Когато човек счита, че има дефекти, той се настройва нападателно и към себе си.

Човек би трябвало да се научи да приема себе си като неповторима парченце от Вселената. Да обичаш себе си значи да премахнеш всяка форма на принуждение и експанзия по отношение на себе си, да се изчистиш от възприятието за виновност, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е обвързвана с почитание към личната персона, с приемането на това, което си получил, като подарък от Бога, като една неповторима и парченце от него. Бог е обич. Всеки човек, които срещаме в живота си, носи за нас скъпа и значима информация. В живота няма нищо инцидентно. Всяка среща може да бъде превърната в персонално признание.

Производна на обидата и гордостта е отмъщението. Желанието за възмездие води до контузии, парези и нещастни случаи. Ядът е страст, подбудена от неуспехи и провали.  Той води до струпване на подсъзнателна експанзия, към себе си, която от своя страна отключва провали в черния дроб и в бъбреците. В живота няма триумфи и неуспехи, а резултати. Ако един резултат не ни устройва това значи, че нещо би трябвало да се промени в метода ни на държание, което ще докара до друг резултат.

Дълготрайното отчаяние води до ракови болести, туберкулоза и до заболявания на половите органи. Правенето на избор  е обвързвано не с възприятието за виновност, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност, основава нови поведенчески модели, трансформира метода на мислене и отношението към живота и света.  Всеки човек на даден стадий от живота си прави подобен избор, на който е кадърен и за които е подготвен в избрания миг. Човек постоянно избира по какъв начин, с кого и по какъв метод да извърви своя ПЪТ. Той може да върви по своя път, като се самобичува, самоосъжда, презира и осъжда себе си и другите. Може да върви изпълнен със завист, ненавист, да сее интриги, да основава злословия, злословия и всичко това, което носи в себе си, ще стига до другите и ще се връща още веднъж и още веднъж при него. Разрушителните мисли и усеща притеглят сходни на себе си. Положителните и съзидателните мисли и усеща също. Много хора непрекъснато са недоволни от  себе си, от другите, от събитията, от времето и изобщо от всичко. Те всекидневно се самонаказват и вгорчават своя  живот и този на близките. Често това е подбудено от комплекси за непълноценност, ниска самокритика, виновност или боязън. Постоянният боязън води до язва, хипертония, натрупва стрес и притегля съмнение в хората и заобикалящия ни свят. В основата на страховете е неналичието на доверие към себе си, към другите и към света въобще. Доверието е производно на вярата. Ако човек желае да прогони страха, би трябвало да се вгледа в себе си и да откри повода, която го поражда. Тя постоянно е скрита вътре в индивида и в претърпяното от него, в убежденията, във вярванията му  и във образувания му светоглед.

Една от аргументите за страховете е вкопчването мощната обвързаност към нещо. Човек може да се „ вкопчи ” във всичко – в материалните неща, в различен човек, във връзка, в блян, в концепция. Ако съумее да трансформира в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към избраната в неговото схващане и персона полезност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му.

Всеки добър психолог ще ви каже, че всичко скъпо би трябвало да бъде средство в живота, а не цел.  Подтискането на обидите, гнева, омразата и раздразнението, продължително насъбраните отрицателни мисли водят до загуба на наслада от живота. Водят до отчаяние, което отключва тревожни прояви и меланхолия.

Користолюбието се демонстрира в желанието за облагодетелствуване за сметка на другите. То постоянно е съчетано с двуличие и злоба. Завистливият човек е раздразнителен, разтревожен и постоянно неудовлетворен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват  както вътрешна, по този начин и ориентирана към външния свят  разрушителна експанзия.

Ревността е едно от най-пагубните усеща. Чувство, което убива любовта, унищожава взаимоотношенията и води до съществени болести.  Личната история на всеки човек се основава от събитията, опита и взаимоотношенията в живота му. Подсъзнанието съхранява цялата самостоятелна /лична/ информация. Съзнателното отношение се трансформира и обогатява непрекъснато, само че подсъзнанието запаметява всичко претърпяно и оказва въздействие върху живота на индивида. Човешкият светоглед се образува изначало под въздействието на родителите, учебното заведение, обществото, медиите. С течение на времето се трансформира в подсъзнателна стратегия на поведенчески модели, която би могла да бъде съзидателна или разрушителна.

Подсъзнанието съдържа в себе си и информация за всяко събитие, което се случва във Вселената. Болестта е сигнал за нарушение на  хармонията и равновесието с Вселената. Всяка болест е предизвестие за належаща смяна и нужда от ангажиране да вдишване на персонална  отговорност за живота си. Когато човек желае да се откаже от някой нездравословен табиет, най- елементарно това става, в случай че си сътвори различен, само че потребен табиет.

Болестта  е такова положение на тялото, което дава сигнал, че има нарушаване на цялостта, или дисбаланс и липса на естетика сред психологично /духовно/  и физиологично /физическо/ равнище. Симптомите ѝ са физически израз на психологични, дълго време не разрешавани  конфликти.

Човек се разболява, когато наруши единството и хармонията в себе си, когато допусне да се раздра цялостта му сред психологично, физично и ментално равнище.

Човешко държание, дълготрайни страсти и мисли, които отключват заболяването:

–  Главоболие – Претоварване, двуличие, подценяване, самооценка и рецензия, боязън, липса на доверие. Несъответствие сред мисли и вътрешно държание

– Мигрена – Стремеж към съвършенство, непрекъснато осъждане  и критикуване, обвинявания, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за непълноценност, виновност

– Амнезия – Страх, бягство от живота.

– Тумор в мозъка – Упорито отричане да одобряваме света на другите, блян към покоряване на другите.

– Невралгия – Нарушения в общуването и във възприемането на околния свят.

– Радикулит – Страх и безпокойствие свързани с пари, финансови терзания, терзания за бъдещето, вдишване на непостижим товар.

– Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревнивост и ненавист, опозиция против живота и ориста, отстояване на възгледи и отзиви с експанзия, неприемане на гледната точка на другите, незадоволеност от живота, от хората, експанзия към света и другите, отбягване на отговорност, парализиращ боязън, смут, въздържан, угнетен яд неумение за изложение на обич.

– Епилепсия, гърчове, конвулсии – Силно психологично напрежение, несъзнателен боязън, фикс идея за гонене, вътрешна битка, високи равнища на подсъзнателна експанзия, злоба, ненавист, пренебрежение, ревнивост

– Хиперактивност – Липса на безусловна обич в детството.

– Безсъние – Страх, безпокойствие, битка, суетност, възприятие за виновност.

– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, отвращение за разбиране на казаното от другите, боязън, мощно изразено неприемане на някого или нещо.

– Очи – Омраза, завист, яд към нещо или някого, който не желаем да виждаме, завист към някого, насъбрана душевна болежка,  дълготрайни обиди, отвращение за амнистия, блокиране на възприятията.

– Стенокардия – Неудовлетворена обич /към себе си, към околните, към околния свят/, остарели обиди, ревнивост, жал и страдание, боязън и яд, боязън от самотата, липса на обич и наслада, игнориране на себе си, отрицателна настройка във връзка с другите и света.

– Атероклероза – Липса на наслада, противодействие и под напрежение метод на живот, дебелоглав.

– Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и противодействие, подбудено от страхове, съмнение, отвращение за приемане на обстановките, угнетяване на същинските усеща.

– Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на религия в личните сили, дълготрайна битка и съпротиви.

– Разширени вени – Претовареност, липса на наслаждение от живота, от творчеството, боязън от бъдещето.

– Тромбоза – Спиране на развиването, стрес от сграбчване в канони и неправилни вярвания.

– Анемия – Липса на наслада в живота, боязън от бъдещето, комплекси, сграбчване в остарели обиди, пагубни мисли и страсти.

– Пневмония – Отчаяние и отмалялост от живота, незараснали прочувствени рани

– Бронхит – Неизказан яд и дълготрайни искания, невротична атмосфера на живот.

– Астма – Подтиснато стенание с източник спор от детството, мощна взаимозависимост от външни фактори, некадърност за независим живот, боязън от живота.

– Туберкулоза – Дълготрайна меланхолия и горест.

– Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява положението на взаимоотношенията с околните хора. Преглъщане, подтискане на гнева, боязън от изложение гласно на мислите, липса на самоизразяване.

– Херпес – Трудно разбиране на нови хрумвания и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.

– Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена дарба за преправяне на хрумвания, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна несигурност, насъбрани усеща за неизбежност, неумение за обсъждане и  приемане на смяна, страхове, уязвено себелюбие, продължително предпочитание за доказване на нещо, дългогодишен свръхконтрол, безумен блян към власт, боязън от крах, неприемане, дълготрайна неприязън и омерзение към нещо или към някого, яд, засегнатост, завист, възприятие за невъзможност.

– Черен дроб – Потискан дългогодишен яд, неспокойствие или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, непрекъснато недоволство и самооправдание.

– Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, яд и горделивост, неспокойствие, неспокойствие и неодобрение от нещо.

– Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен яд и усещане  за невъзможност.

– Диабет – Стрес, горчива тъга, съществуване на дълготрайни паники, липса на наслада.

– Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани нападателни страсти, яд, възприятие за крах и паника, неспокойствие, отвращение към близките мощна взаимозависимост от тях.

– Наднормено тегло – Дълготраен боязън, нужда от отбрана, незадоволство и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на любов към себе си, прикрит яд и отвращение за сбогуване на нещо.

– Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, блян към съвършенство, високи упования към близките и от себе си, дефицит на обич.

– Болки в кръста – Силни страсти, свързани със боязън за пари и материално благоденствие, чувство за продължително носене на непостижим товар

– Заболявания на краката – Емоции свързани със боязън от бъдещето, липса на цел в живота.

– Алергия – Знак за липса на прочувствен надзор, неспокойствие, засегнатост, гняв, яд, неприемане или отменяне на някого или нещо.

– Екзема, невродермит – Краен конфронтация, отменяне, отказване, неприемане на някой или на нещо, душевен сривове, мощен стрес.

– Псориазис – Силно възприятие за виновност и предпочитание за самонаказание, зародили след мощни стресови обстановки, психическа натовареност при което биват унищожени възприятието за доверие, обич и сигурност.

– Изкълчвания – Гняв и съпротивления, мощна засегнатост, оскърбление, предпочитание за възмездие.

– Рак – Дълго стаяваните обиди, яд, напрежението и предпочитание за възмездие отключват заболяването, горделивостта и подбуденото от нея надменност, възприятието за виновност, непрекъснатото наказание и пренебрежение  натрупват отрицателни страсти, които съчетани с психотравматичен стрес водят до ракови болести.

– Алкохолизъм  – Силен прочувствен стрес неумение за вдишване на отговорност, продължително насъбран боязън, ненавист, ревнивост, засегнатост, обезсърчение, гняв, възприятие за непълноценност, липса на обич и внимание. Много хора употребяват алкохола, като метод за освобождение от физическо и психическо натоварване, като бягство от действителността и от проблемите.

Камелия Мирчева